Когато извадихме костите на стареца, три години след успението му, бяха като кехлибар – това е знак за святост. Целите му свети мощи бяха като кехлибар.
При изваждането на костите всички братя казаха: „Аз ще взема това, аз ще взема онова“ , а аз си казах: „Аз няма да говоря изобщо, каквото ми дадат.“
Отец Атанасий взе ръката му, казвайки:
– Тази ръчица ме спаси с шамарите, които ядох!
И докато всички вземаха някаква част от светите му мощи за благословение, аз седях настрана. Тогава старец Арсений се обърна и каза:
– Дайте честната глава на папа Ефрем.
– Да бъде благословено. Благодаря ти много!
Друг възнамеряваше да я вземе, защото всички от дружината бяхме там. Така аз не наложих волята си и взех честната глава на моя свят старец.
В Неа Скити я поставих в параклиса до килията ми. В манастира Филотей я държах в килията си, а сега в Аризона е поставена в параклиса „Свети Пантелеймон“ и благоухае, от Неа Скити до днес непрекъснато. И е много чудно, че с течение на годините благоухае все повече.
И започвайки или бдението ми, или св. Литургията или каквото и да е послушание, отивам, отдавам поклон, получавам неговата благословение и проявявам послушание дори и днес.
Мощите на осветения старец Йосиф, където и да се намират, навсякъде благоухаят и правят чудеса на тези, които им се покланят – според вярата на всеки човек.
Винаги на празника Успение Богородично служиметържествена св. Литургия, а следобед на същия ден отслужваме панихида за нашия старец, който вярваме напълно за съвременен светец.
Веднъж в манастира Филотей, когато извадихме честната му глава от украсената рака (кутия), за да отслужим панахида, тя благоухаеше много и то около устата.
Чудехме се защо около устата повече и тогава скочи един монах и ми каза:
– Геронда, знаеш ли защо благоухае от устата? Защото изричаше молитвата (Иисусовата) постоянно с нея.
Наистина, беше прав, това е истината! Защото, ако щеш молитвата, която той изричаше с устата си, ако щеш спасителните Божии слова, които тази уста винаги изричаше за полза на всички, ако щеш пълното избягване на празнословието и осъждането, ако щеш възпитателните му слова за усъвършенстване на послушниците му, ако щеш медоточивото му пеене, което прие от Бога, всичко излизаше от устата му. Благословена и триждиблагословена уста. Затова и от честната му глава устата му благоухаеше много повече от всяка друга нейна част.
Източник: Старец Ефрем Филотейски, Старецът Йосиф Исихаст и Пещерняк (1897–1959).
превод от гръцки: Константин Константинов