Това се случило през 70-те години на миналия век. В едно семейство шумно празнували рождения ден на бащата. Както обикновено, с пиршество и тостове. В разгара на веселието празнуващите забравили за петгодишния син на рожденика. А той се въртял около гостите, лазил под масата и изведнъж, незабелязан от родителите си, се промъкнал на забранения за него балкон. А апартаментът им се намирал на осмия етаж.
В разгара на веселбата се сетили за момчето. Потърсили го: нямало го никъде. Нито в стаите, нито в кухнята, нито в коридора. Вратата била заключена, нямало как да е излязъл. Родителите се втурнали към отворената балконска врата. Но и на балкона нямало никого! Ужасен, бащата погледнал надолу, очаквайки да види тялото на сина си, проснато на земята, но вместо това видял своя Саша да си играе тихо на тревата. Без да чака асансьора, бащата се втурнал по стълбите, изскочил на улицата, вдигнал сина си на ръце, прегърнал го и попитал:
– Саша, как се озова тук?
– Татко, нали няма да ми се скараш?
– Не, сине.
– Стана ми скучно и отидох на балкона, погледнах надолу, а там беше толкова интересно. Наведох се и изведнъж политнах. Но както летях, ме хвана един дядо.
– Какъв дядо? Дядо ти седеше с нас.
– Не, друг. Такъв красив, с къса бяла брада. Облечен, както се обличат в църква. Той ме пренесе долу, пусна ме на тревата и изчезна.
Бащата не знаел какво да мисли. Това изобщо не се вмествало в неговата, пълна с научен материализъм, глава. Противоречало на всички закони на физиката, на закона за гравитацията. Но ето че синът му стоял пред него жив.
За радост на всички гости бащата донесъл Саша у дома, сложил го на коленете си и повече не го изпускал от очи.
По-късно момченцето се досетило кой е неговия спасител – свети Николай.
https://pravoslavie.ru/