Начало Тържество на ПравославиетоПравославен свят Това чудо е почти тайнство

При нас в църквите се случват много чудеса, тъй че в чудесата за нас няма нищо странно… Но нито едно от тези чудеса няма толкова дълбоко затрогващо и символично значение за нас както чудото на Благодатния огън. Това чудо е почти като тайнство. То прави Христовото Възкресение близко за нас, като че Той е умрял само преди няколко години“.

Иерусалимски патриарх Диодор І

Заповядвайки на Огъня да слезе, Господ свидетелства за Своето Възкресение. Първи свидетел на слизането на Благодатната Светлина на Гроба Господен станал, според свидетелствата на светите отци, свети апостол Петър. След като дотичал до Гроба, след известието за Възкресението на Спасителя, той, освен погребалните пелени, както четем в Евангелието, видял в Гробницата удивителна светлина. „Като видял това, Петър повярвал. Той видял това не само с осезаемите си очи, но и с високия си апостолски ум – Гробът бил изпълнен със светлина, макар и да била нощ, той я видял вътрешно по два различни начини – чувствено и душевно“.

Така, от мястото, където Господ е възкръснал в слава, в навечерието на Православната Пасха, вече две хиляди години слиза Благодатния Огън. В наши дни това става в часовете между 13 и 15 йерусалимско време. Някъде в около десет часа на Велика събота се гасят всички свещи и кандила в огромния комплекс на Храма. След това се проверява Кувуклия за наличие на източник на огън и входът на Кувуклия се запечатва с голям восъчен печат. На големия восъчен печат свои лични печати поставят осъществилите проверката представители на властите.

Отначало рядко, след това все по-силно и по-силно цялото въздушно пространство на храма се пронизва от светлинни припламвания със синкав цвят, от проблясъци на светлина. След това започва литията за измолване на Благодатния Огън. В шествието участват и игумена с монасите от манастира на Сава Освещени. Патриархът се спира пред самия вход на Кувуклия и влиза вътре облечен само в подрастник. Интензивността и честотата на синкавите светлинни проблясвания нараства. Тогава и кандилата над Гроба Господен сами се запалват.

Огънят слиза само в свещите на Православния Патриарх (по неговите молитви), което свидетелства за несъмненната истиност и Божествена благодат на Православието за разлика от множеството други изповедания.

През 1101 г. представители на римокатолиците, които са владяли през това време Йерусалим, се опитали самостоятелно да получат Огъня и чудото на слизането на Светия Огън в Кувуклия не се състояло, докато не дошли православните християни.

През 1578 г. арменските свещеници се договорили с новия градоначалник да прехвърли правото за получаване на Благодатния Огън на представител на Арменската църква, вместо, както е било дотогава – от Йерусалимския Православен Патриарх. През 1579 г. Православният Патриарх заедно със свещенослужителите дори не били допуснати в Храма Гроб Господен. Те останали пред затворените врати на Храма, от външната страна. Арменските свещенослужители влезли в Кувуклия и започнали молитвено да призовават Господ да изпрати Небесния Огън. Но молитвите им не били чути. Стоящите пред затворените врати на Храма Православни свещеници също се обърнали с молитви към Господ. Внезапно се чул шум, колоната, която се намирала вляво от затворените двери се пропукала и от нея излязъл Огънят и запалил свещта в ръцете на Йерусалимския Патриарх. С велика радост Православното свещеничество влязло в храма (турците веднага изгонили арменските свещеници от Кувуклия) и въздало слава на Господа. Следите от слизането на Огъня могат да се видят и досега на една от колоните, разположени вляво от входа. Оттогава повече никой не оспорвал и не правил опити да получи Благодатния Огън, заобикаляйки Йерусалимския Православен Патриарх.

По статията на Николай Колчуринский, Михаил Шугаев, „Чудо Благодатного огня“, https://www.blagogon.ru

0 коментар
0

Още по темата