Разглеждайки разбиранията и практиките на неообновленците, иерей Даниил (Сисоев) посочва, че те са повлияни от „парижката богословска школа”. Сърцевината на църковния модернизъм навсякъде е една: отхвърлянето на светоотеческо Предание в цялата му пълнота. Вследствие на това – отхвърляне на съвременното устройство на Църквата като остаряло или отклонило се от апостолските установления. Позовавайки се на западните авторитети, обновленците проповядват открито ереси, понякога в „по-привлекателна опаковка“, поради което е важно Православното богословие да осъди не само съвременното обновленчество, но и неговите извори.
