Когато някой има видения, трябва да притежава голяма духовно-благодатна опитност и съвършена чистота на сърцето, за да може да познае какви са неговите свръхестествени мистични преживявания — божествени или сатанински. Моленето пред икони, кръстенето, получаването чрез «небесни» гласове на най-добри съвети за нравствен живот, за молитвен подвиг и прочие още не е гаранция, че се общува с добри духове. Защото мнозина изявени сатанисти са си служили и си служат с такива благочестиви форми, за да прикрият нечестието си. Най-трагично в духовното състояние на лекомислените духообщители е това, че тъкмо когато мислят, че служат на Бога, те са в плен на дявола…
В нашата църковна действителност се срещат много хора, които не са с разстроени нерви, та да бъдат сметнати за патологични случаи, водят един напълно нормален живот, а предадат ли се на религиозни преживявания, виждат «ангели» и общуват с духове, викат души на умрели и получават всевъзможни «небесни» откровения… Те мислят, че са във връзка със светлия духовен мир, защото хубави били внушенията, които им се правели…
Преподобни Нил Синайски говори, разкривайки сатанинските лукавства: «Трябва да знаеш следното коварство на демоните. Понякога те се разделят на групи.
Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях».
Не на тази ли тъкмо демонска хитрост са станали жертва днес много и много болно-мистични души…
Болната мистика има винаги в основата си гордост. Сатаната, който гледа да добие власт над човека, с всичките си хитрости, се стреми към едно —да го доведе до възгордяване. Много са неговите тъмни пътечки, по които той се доближава до човека, но любимият му път, по който сам неотклонно върви и по който гледа да поведе и човека, е гордостта. Защото той отлично знае, че дори да изпълни човек на вид всички Божии заповеди, само с едната гордост може да се опропасти…
Някои казват: еди-кои си имат божествени видения, защото ние знаем положително, че те са добродетелни хора: постят, молят се, честно постъпват, посещават болни, раздават милостиня и проявяват много любов към ближните… Могат ли виденията и у такива хора да бъдат от дявола?
Но ние ще зададем въпроса: проверено ли е дали тия хора правилно вярват в Бога или усърдно поддържат някой еретически догмат, въпреки гласа на словото Божие и свидетелството на Църквата?И ако правилно вярват, дали техните добродетели почиват върху смирение? Да не би зад всички тия хубави прояви да се крие гордост? Защото човек може да върши от гордост всички добродетели и да откаже от всички пороци, освен от порока гордост…
Попитали веднъж преподобни Паисий Велики, коя добродетел е най-висока. Той отговорил: «Оная, която се върши тайно и никой не знае за нея»…
Задали въпрос на свети Варсануфий: «Когато грешник има видения, нима не трябва да вярва, че те са от Бога?» Той отговорил: «Когато това се случи с грешник, то е очевидно по действие на лукавите демони, които гледат да измамят окаяната душа и да я въвлекат в гибел. И тъй, не трябва да им се вярва, но да опознава човек своите грехове и своята немощ и всякога да пребъдва в страх и трепет… Божествените явления се случват само на светци… Грешниците не трябва никога да вярват на такива явления, знаейки своето недостойнство.»
Най-сигурното средство за избавяне от изкусителните духове, според епископ Игнатий Брянчанинов, е това: «Решително да се отказваме от виденията и от общението с тях, признавайки себе си неспособни за такива видения и общения».
Архимандрит Серафим (Алексиев), „Болна и здрава мистика“