– Възможно ли е без послушание човек да стигне до Бога?
– Това е много трудно, може да се каже, че е „път на пълзене“. При послушание с разсъждение човек върви по земята, при пълно послушание – лети, а оставен сам на себе си – пълзи. Може да достигне целта и пълзешком, но това е дълъг и труден път, още повече, че минава през тръни и остри камъни.
– В кои случаи човек трябва да прояви послушание с разсъждение?
– В случаите, когато става дума за догматите на вярата. Когато духовникът греши във въпроси, касаещи Православието, е необходимо разсъждение. И у еретиците е имало послушници, но това не им е послужило за спасение.
– Как да узнаем Божията воля?
– Трябва да се помолим и да се посъветваме с духовния си отец.
– На какви принципи се строи Вашето духовно ръководство? Какво полагате в основата му?
– Принципите, които считам за необходими – това са църковното и монашеското предание, отстъпването от които определено води до обновленчество даже в монашеския живот. Освен това, посилно изпълнение на учението на светите отци – не копиране, за да не излезем извън сили, но посилно изпълнение, приближаване, стремеж по възможност да се съхрани монашеския дух.
– Какви качества трябва да притежава духовния ръководител, в частност избралият монашеския път?
– Той трябва едновременно да притежава строгост и любов. Излишната строгост може да сломи човека, а излишната любов – да го доведе до разслабление.
– Какви главни изисквания са предявявали към Вас духовните Ви наставници?
– Те изискваха да смирявам духа си.
Архим. Рафаил Карелин