Ние, сестро моя, когато дойдохме на Света Гора, не се затворихме, както обикновено правят мнозина, в една келия, а почнахме да търсим, да зовем, да плачем. Не оставихме нито хълм, нито дол, търсейки непрелъстен наставник, за да чуем думи на вечен живот, а не празни и суетни. Така че не остана нито един старец пустинник, от когото да не получим поне капка полза.
Духовното ръководство
-
За пастирите След Възнесението на Господа апостолите се върнали, както е казано в Евангелието…
-
– Възможно ли е духовният отец да даде неправилен съвет? Да допуснем, че той…
-
Някой ми е дал нещо. Отварям го. Нямам право да го дам на никого.…
-
Старецът Паисий беше човекът, който познаваше истинския ми духовен живот и затова изпитвам голямо…
-
Когато мисля за миналото, то ми се представя като някакъв списък на загуби и…
-
– Възможно ли е без послушание човек да стигне до Бога? – Това е…
-
Понеже Смирна е на брега на морето и там са ходели много чужденци. Свети…
-
Душата ми е изстинала към сестра Синклитикия и съм станал равнодушен към нея, заради…
-
Свети Порфирий казва: „Светото смирение – това е съвършеното поверяване на себе си в…