Един брат попитал стареца: „Какво е истинското значение на странничеството?” Той отговорил: „Познавам брат, деятел на странничеството. Той се намирал в църквата, и там имало вечеря на любовта. Седнал на трапезата, за да вкуси храна с братята. Някои казали за него: „Този защо е тук?”. И му казали: „Стани и излез”. Той станал и излязъл. Другите се огорчили от това, че са го изгонили, и го повикали обратно. След това един от братята го попитал: „Какво си помисли и какво имаше в сърцето ти, когато най-напред те изгониха, а след това отново те повикаха?”. Той отговорил: „Вярвах в сърцето си, че съм подобен на куче, което излиза, когато го изгонят, и идва, когато го повикат“.
