В Катедралния храм „Св. Богородица – Всех скорбящих радост“ в Сан-Франциско започнаха тържествата при мощите на свети Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец.
На 30 юни в 19.00 ч., след вечерното богослужение, раката с мощите на св. Йоан бе пренесена в средата на храма и започна всенародното пеене на акатиста на светеца.
На 1 юли ще бъде отслужено всенощно бдение с участието на архипастири и духовенството. Преди богослужението вярващите пристъпват към Тайнството изповед.
На 2 юли ще се проведе архиерейска св. Литургия. След литургията духовенството и вярващите ще се включат в литийно шествие с молебно пеене към св. Йоан.
+++
Свети Йоан Шанхайски (1896-1966) – светец на нашето време – не притежавал „величествения външен вид на побелял старец“, но бил мъничък, неугледен, с говорен дефект, често ходел в смачкано расо и бос. Някои от хората около него дори се смущавали от „такъв епископ“, тъй като той служил в големи градове: Шанхай, Париж, Брюксел, Сан-Франциско.
Свети Йоан приел монашески постриг на 30-годишна възраст. Оттогава молитвата – общуването с Бога и светиите – станала за него по-важна от всички дела и преживявания на земния живот.
„Всички заставаме на молитва (в определено време), а при Владика Йоан не беше така: той винаги пребъдваше в молитва…“, казвал за светеца йеромонах Методий (негово духовно чедо).
За да се молим така – да дадем място на духа – е необходимо да ограничим плътта, целта на всяка аскеза. Свети Йоан никога не лягал в легло, спял седнал и то само няколко часа, като посвещавал нощта за молитва. Като ядял, той често смесвал ястията: супа, гарнитура, компот, така че земната храна да не се превръща в удоволствие за него.
Като станал епископ на 38-годишна възраст (1936 г.) светецът запазил своите аскетични навици, въпреки че животът му се променил съществено: той вече нямал уединение, около него винаги имало хора.
Често монасите, като например преподобни Сергий Радонежски, когато им било предлагано да приемат епископски сан, решително отказвали, страхувайки се да не паднат в гордост, боейки се, че това ще наруши техния молитвен живот, постигнат с огоромен труд. В крайна сметка епископът е като началник, администратор, който през цялото време трябва да разрешава проблемите на хората.
Свети Йоан също не искал да бъде епископ. Дори привеждал като аргумент дефекта в речта си, като пречка за проповедта. На това му отговорили, че дори Моисей е имал говорен дефект…
„За да не го хвалят – да казват: ето той не спи, той служи всеки ден и е почти светец, владиката юродствал -казва отец Петър (Перекрестов), – често закъснявал, ходел бос и с измачкани дрехи“.
Но във всичко, свързано с богослужението, Владиката бил много строг към себе си и към другите. Той никога не говорел в олтара и след службата оставал там няколко часа. Веднъж споделил: „Колко трудно е да се откъснеш от молитвата и да преминеш към земното!“.
Свети Николай (Велимирович), който по време на престоя на св. Йоан в Югославия ръководел Охридско-Жичката епархия, казал за него: „Ако искате да видите жив светец, идете в Битоля при о. Йоан!” А отец Йоан по това време бил на около трийсет години.
Свети Йоан откликвал на молбите за помощ, независимо от вярата и националността на човека.
През 1962 г. Свети Йоан бил преместен в Сан-Франциско в отговор на настоятелните молби на хиляди местни руски енориаши, които го познавали добре от Шанхай. Причината – строителството на катедралата в Сан Франциско било спряно поради разногласия в енорията. Светецът разгледал случая, установил пропуск във финансово-отчетната документация и потърсил отговорност от длъжниците. Те изпратили жалба до Синода.
Цитат от творенията на светител Тихон Задонски, записан в тефтерчето на св. Йоан, където той записвал избрани мисли и цитати от прочетени книги.
В Синода тези оплаквания били използвани като удобен претекст от недоброжелателите на светеца: те повдигнали въпроса за „незаконността“ на неговото назначение на катедрата в Сан-Франциско и поискали отзоваването му. В Синода имало хора, които презирали „неугледния” и „странен” епископ като „недостатъчно добър богослов” и „лош администратор”.
Недоброжелателите се страхували от едно: живият светец-чудотворец, който получил ръководната катедра на най-значимата епархия на Руската Задгранична Църква, бил най-силния кандидат за мястото на вече много болния първойерарх. Дейността на недоброжелателите довела до смут в руската общност в Сан-Франциско. На енорийските събрания върху светеца и неговите поддръжници се сипели нападки и обиди. Сред гонителите му били и някои от тези, които той излекувал от рак и други тежки болести.
Противниците на светеца сами разбирали абсурдността на своите обвинения. Основната им цел била да го сломят морално. В онези дни св. Йоан писал на духовните си чеда: „Ако чуете, че съм умрял, знайте, че съм убит”.
Но светецът, който добре познавал законите на духовния живот, не осъдил никого. На въпроса кой е виновен за този смут, той отговарял: „дяволът“.
В края на живота си св. Йоан изпълнил последната от Евангелските заповеди за блаженствата: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене“ (Мат. 5:11).
Източник: pravoslavie.ru