След като приключила хазарската мисия, на връщане пътниците трябвало да минат през обширната степ, която се простира на запад от устието на Волга. Това място било безводно. Всички се пръснали да търсят вода, но напразно. Най-сетне намерили мочурище със солена вода. Ала тя била толкова горчива на вкус, че не могло да се пие от нея. Тогава св. Константин рекъл на брата си: “Непоносима е вече жаждата ми. Почерпи от тая вода! Този, Който някога превърна за израилтяните горчивата вода в сладка (Изх.15:23-25), Той и нас ще зарадва”.
